Заключване

Всеки изход в биткойн (bitcoin) има заключване, а заключването съдържа правило. Новата трансакция трябва да спази това правило, преди да може да похарчи изхода. При най-честото плащане правилото иска цифров подпис, направен с частния ключ зад адреса. Без този подпис мрежата отхвърля трансакцията.

Така се защитава собствеността. Всеки може да види заключването, но само този, който може да изпълни правилото, може да премести монетите.

Кога се поставя заключване на изход?

Трансакцията харчи съществуващи изходи и създава нови. Всеки нов изход получава заключването си в момента, в който бъде създаден. Подателят го задава, обикновено като избере адреса на получателя.

Когато платите на приятел, създавате нов изход със заключване, според което само собственикът на този адрес може да го похарчи. След като трансакцията бъде включена в блок, изходът е на приятеля ви, защото само той държи ключа, който изпълнява заключването. Вие не можете да си върнете монетите, освен ако приятелят ви не реши да ги похарчи. Затова проверете адреса, преди да платите.

Как стига едно плащане до блокчейна?

Никога не изпращате монети директно от вашия компютър към компютъра на друг човек. Вместо това съставяте трансакция, пращате я в мрежата и чакате майнър да я включи в блок. Когато този блок се добави към блокчейна, новите изходи на трансакцията стават част от постоянния запис.

Полезно е да мислите за блокчейна като за склад на изходи. Когато искате да платите, избирате изходите, които можете да отключите, и ги харчите. Щом един изход бъде похарчен, той остава в записа, но никой не може да го похарчи отново.

Как изглежда заключването?

Заключванията се пишат на Script, малкия програмен език на биткойн. Заключването се съставя от кратки инструкции, наречени опкодове (opcodes), а самото заключване се нарича заключващ скрипт (locking script). При най-честия вид адрес заключващият скрипт изглежда така:

OP_DUP OP_HASH160 <20-byte public key hash> OP_EQUALVERIFY OP_CHECKSIG

С прости думи скриптът дублира публичния ключ, хешира го, проверява дали хешът съвпада с адреса и накрая проверява подписа. Последната стъпка е опкодът OP_CHECKSIG, който проверява подпис спрямо публичен ключ. Не е нужно да запомняте кода. Страницата за P2PKH обяснява всяка стъпка подробно.

Как се отключва изход?

За да похарчите изход, новата трансакция включва към него отключващ скрипт (unlocking script). При общоприетото заключване отключващият скрипт съдържа две неща: подпис и вашия публичен ключ.

Мрежата изпълнява отключващия и заключващия скрипт заедно. Проверява дали публичният ключ съвпада с адреса в заключването и дали подписът е валиден за точно тази трансакция. Ако и двете проверки минат, харченето е валидно. Ако някоя се провали, нодът отхвърля трансакцията.

Всеки нод, който получава трансакцията, прави същата проверка, преди да я предаде на съседите си.

Отключващият скрипт издава ли частния ключ?

Не. Отключващият скрипт съдържа подпис, а не частния ключ. Подписът доказва, че държите ключа, и важи само за тази една трансакция. Страницата за цифровите подписи обяснява подробно как става това.

Може ли заключването да прави повече от проверка на един ключ?

Да. Скриптът има и други проверки, така че заключването може да иска повече от един подпис. Може да изисква два подписа от два различни ключа, което се нарича multisig. Може и да остане заключено до определен момент, като използва locktime. Всеки нод проверява тези правила по един и същи начин.

Понякога това се нарича програмируеми пари. По същество заключването е малка програма, която решава кой може да похарчи изхода.

Следващата страница, ключове и адреси, обяснява ключовете зад всяко заключване и как от тях се получава адрес.